Ако взаимоотношенията ви с работодателя могат да се сравнят с любовна връзка, то автобиографията (CV-то) би се равнявала на първата среща с бъдещата половинка.
Ако погледнете нещата от този ъгъл, създаването на перфектното CV-то ще ви бъде много по-лесно.
Статията „7 неща които нямат място в CV-то ви” породи доста дебати както в блога, така и в LinkedIn и Facebook. Голяма част от коментарите обаче бяха предизвикани от неразбирането на мястото на CV-то в изграждането на взаимоотношенията с бъдещия работодател.
Някои от моите конкуренти преувеличават, обещавайки да ви направят такова CV, че едва ли не работата ще ви е в кърпа вързана. Аз обаче не искам да ви заблуждавам и твърдя не само, че ролята на CV-то се свежда само до това да ви отведе до интервю, но и че важността на CV-то в днешно време все повече намалява.
CV-то губи част от своето значение поради факта, че в днешно време лесно може да се намери информация за вас в интернет и социалните мрежи. Само преди 10 години CV-то беше единственият източник на информация за вас, при това с един огромен недостатък – субективността му.
Може би сега се усмихвате, защото в социалните мрежи няма информация за вас, тъй като не ги ползвате. Е, ако случаят ви е такъв, имам лоша новина за вас: онлайн отсъствието е по-лошо и от противоречивото онлайн присъствие. В днешно време, ако те няма онлайн, все едно не съществуваш.
Но да се върнем към паралела между CV-то и първата среща: кое е най-важното нещо, което човек си повтаря преди и по време на първата среща? „Да не се издъня!”.
В CV-то също най-важното е да не се издъните. Иначе CV-то ви отива в коша. По-добре е информацията в него да е недостатъчна, отколкото да е повече от необходимото. Колкото повече разкривате от себе си, толкова по-голяма е вероятността да се издъните.
Преди да оспорите това, нека ви напомня, че се намираме на първа среща. На първа среща нещата са много по-различни от всяка следваща среща. На първа среща се представяте в най-добра светлина и не разкривате всичко от себе си. Означава ли това, че лъжете? Не! Означава просто, че още не сте се доверили на човека срещу вас достатъчно, за да разкриете повече.
Е, защо при CV-то да е различно? Защо да не се представите в най-добра светлина, без да разкривате всичко от себе си? Пращате CV-то си до напълно непознати хора. Не знаете дали ще харесат млад или възрастен кандидат, не знаете каква религия изповядват, не знаете какво е отношението им към вашето хоби/интерес/кауза. Защо трябва да рискувате?
Казват, че първото впечатление е най-важно. Точно по тази причина трябва да внимавате на първата си среща. По същата причина трябва да внимавате и със CV-то си. Рискът при неказването на всичко в CV-то ви е много по-малък отколкото риска при казването на всичко.
Затова в CV-то си кажете само толкова, колкото е необходимо за да предизвикате интерес и да ви поканят на интервю. Останалото ще обяснявате на интервюто.
В заключение ще цитирам това, което ме вдъхнови да напиша тази статия: нещо, което ми хрумна докато участвах в една позитивна и плодотворна дискусия в LinkedIn:
„Нека напомня, че CV-то е първа среща. Ако на първата среща НЕ кажете, че познавате други жени, това не означава, че не познавате такива. С времето се опознавате с човека и лека полека започвате да откривате повече от себе си и това е нормално. Накрая може и да нямате тайни. НО ако провалите първата среща, изобщо няма да стигнете дотам.”
И така, какво избирате – на първата среща да кажете всичко, което мислите, с риск да досадите и/или да ви отхвърлят, или да разкривате себе си малко-помалко, реципрочно на човека отсреща?
